15-и

Наближава 15 септември.
За празника се сетиха и кметът и другите първенци.Даже пратиха поздравителни адреси.А от БСП-и на електронната поща.
Вчера дойде при мене непозната жена.Каза,че носи дрешки,които вече са малки на децата и иска да ги раздадем на бедни деца.Свали от микробуса си кашони и чували за един магазин"Втора употреба".Много от дрехите бяха още с етикетите.Имам деца,които наистина ще се зарадват на тях.
Жената дори не си каза името.Не поиска нищо в замяна...
Мисля си-благотворителността е истинска,когато е анонимна.Когато не чакаш Коледа или друг празник,а я носиш в себе си постоянно.Носиш мисълта,че можеш с нещо да помогнеш на този,който има нужда.
Другото е показност и демагогия.

За щастието

Обикновено от кабинета на гинеколога излизат жени.Вчера видях оттам да излизат мъж и бременна жена,хванати за ръце.Изглеждаха щастливи в очакването на детето си.
Не знам защо се сетих за това.
Попитали генерал дьо Гол дали е щастлив,а той отвърнал:"Вие за идиот ли ме смятате"

Започна се

Започнаха ударите под кръста...Да доживеем до 15,пък...каквото сабя покаже...