По това,кой гост пръв ще влезе вкъщи, се познава каква ще бъде новата година.Ако е с добър късмет-годината ще бъде добра,ако е с лош-лоша.
Рано сутринта,връщайки се от бар,влязоха децата.
Какъв по-добър късмет от това!
Очакват се следващите гости...
събота, 20 декември 2008 г.
петък, 28 ноември 2008 г.
Посредствеността
Скоро Лидия попита в сайта си трябва ли да се толерира посредствеността.Аз като учител си казах,че не е лошо понякога,в името на детето,на неговото бъдещо развитие,да му се даде шанс.Ако трябва може да си затвориш очите пред някои недостатъци с надеждата,че у всекиго е заложено зрънце,което може да покълне.При децата често го правим.Не пишем 2,а 3 за да не убием желанието му за работа,а да го стимулираме.
След вчерашната интрига,в която ме вкараха имам точен отговор.
Никога не трябва да се толерира посредствеността.Трябва да се смачква,унищожава при първите и проявления.В противен случай тя избуява и става страшно.
Посредствения почва да си мисли,че е непрегрешим,почва да се мисли за велик.А от това никой няма нужда.
След вчерашната интрига,в която ме вкараха имам точен отговор.
Никога не трябва да се толерира посредствеността.Трябва да се смачква,унищожава при първите и проявления.В противен случай тя избуява и става страшно.
Посредствения почва да си мисли,че е непрегрешим,почва да се мисли за велик.А от това никой няма нужда.
неделя, 9 ноември 2008 г.
Неделно
Мрачна,тъпа неделя.Даже Лена не се върна.Няма с кого да се скараш дори.
След дежурното готвене и пране-скука.
Обхващат ме мрачни мисли.Сещам се за минали неща,за нещата които можеха,а не се състояха.За близките,които се превърнаха в случайни познати,като ония,на които кимаш на улицата от учтивост,на които говориш от куртоазия.
Ако това ме очаква в бъдеще-една безкрайна самота,сигурно ще полудея.Ако се обръщам назад,към спомените,сигурно остарявам.
А чувствата понякога са пагубни.Как да се освободя от тях?
След дежурното готвене и пране-скука.
Обхващат ме мрачни мисли.Сещам се за минали неща,за нещата които можеха,а не се състояха.За близките,които се превърнаха в случайни познати,като ония,на които кимаш на улицата от учтивост,на които говориш от куртоазия.
Ако това ме очаква в бъдеще-една безкрайна самота,сигурно ще полудея.Ако се обръщам назад,към спомените,сигурно остарявам.
А чувствата понякога са пагубни.Как да се освободя от тях?
вторник, 4 ноември 2008 г.
Самотникът в политиката
В едно свое интервю точно преди 8 години Доган казва”Костов е трагичен герой.Той ще види колко ще му бъде тежко,когато вместо благодарност,ще получи упреци,а може би и санкции, и то от най-близките си хора и от собствените си избиратели.Това е съдбата на самотника в политиката”.
Да ли не е пророкувал собствената си съдба?
На въпроса на Валерия Велева:”Какво бихте направили вие като лидер,ако всеки ден в печата има публикации,свързани със съмнения за корупция на ваши членове на централното ръководство?” Ахмед Доган отговаря:”Бих направил кюртаж.Без притеснения.Аз обаче съм чист”.”А ако не сте чист?”-пита тя.”Отивам си заедно с тях”-е отговорът.
След последвали изказвания за обръчи от фирми,след преяждането с власт,след ударите от най-близките,как ли ще действа лидерът?
Поживем-увидим!
Да ли не е пророкувал собствената си съдба?
На въпроса на Валерия Велева:”Какво бихте направили вие като лидер,ако всеки ден в печата има публикации,свързани със съмнения за корупция на ваши членове на централното ръководство?” Ахмед Доган отговаря:”Бих направил кюртаж.Без притеснения.Аз обаче съм чист”.”А ако не сте чист?”-пита тя.”Отивам си заедно с тях”-е отговорът.
След последвали изказвания за обръчи от фирми,след преяждането с власт,след ударите от най-близките,как ли ще действа лидерът?
Поживем-увидим!
понеделник, 27 октомври 2008 г.
прочетено във вестник
Бивш мултимилионер се завърна за кратко в Германия като отшелник, който събира средства за несретници. През 1995 г. Херман Рикер е собственик на три фабрики в Азия, за него работят 1000 души. Годишният оборот не пада под $ 300 млн. Богаташът има скъпи къщи и мезонети в Германия, Хонконг и Сингапур, с яхтата си обикаля елитни курорти. Вози се на луксозни автомобили, любим му е “Ягуар”. Точно с него катастрофира тежко преди 13 г. От автомобила остава само купчина ламарини, но Рикер се отървава само с драскотина. Тогава се затваря у дома си три дни. След дълго размишление решава да стане будист отшелник. Подарява цялото си имане на работниците си. За себе си запазва единствено очилата с марка “Картие”, които носи и до днес. Близки и познати го смятат за луд. Рикер се заселва на самотен остров в Северен Тайланд. Там отнася само килимче за молитви, кибрит, метална купичка и фенерче. Вече е отшелникът просяк Офазо. След 3 г. монашеското братство в Тайланд го издига до проповедник и Офазо става майстор Хан Шан. Като такъв сега той обикаля Германия, за да търси съмишленици. Убеден е, че щастието е преходно и не може да разбере защо хората ламтят за имане, което не могат да отнесат в отвъдното. Смята, че всички беди на човечеството идват от стремежа към богатство, власт и влияние. Веруюто му е, че човек не бива да иска, а да се лишава. Отхвърли ли тегобата на ламтежа си, той става свободен. Монахът е убеден, че човек трябва да изостря съзнанието си и да вижда нещата такива, каквито са. Той трябва да се освободи от чувствата си, които са преходни и често пагубни.
сряда, 15 октомври 2008 г.
Вера
Вера се пенсионира.Закриха и училището и тя се възползва от възможността да излезе в пенсия по-рано.
Винаги ме е учудвала...
Родена в центъра на Стара Загора.Единствено дете в семейството.Като студентка в София се залюбила със съпруга си.Завършила физика,а той-ветеринарна медицина.Заради него напуснала града под липите и дошла в това затънтено село,дето гърми,но не вали.
От години мечтае да дойде в града,в апартамента си.Но сега тук живеят синът и снахата.
Вера вече има две внучета.Чака трето...
Кое е учудващото?Винаги когато говори с мъжа си по телефона,лицето и се озарява със светлина.Тя засиява!По усмивката и разбирам с кого говори.
Чудя се,дали след толкова години още го обича?Дали това е любов?
А може би наистина съществува оная,истинската,която на 100 години идвала по веднъж.
Аз я видях,че е дошла.При Вера...
Винаги ме е учудвала...
Родена в центъра на Стара Загора.Единствено дете в семейството.Като студентка в София се залюбила със съпруга си.Завършила физика,а той-ветеринарна медицина.Заради него напуснала града под липите и дошла в това затънтено село,дето гърми,но не вали.
От години мечтае да дойде в града,в апартамента си.Но сега тук живеят синът и снахата.
Вера вече има две внучета.Чака трето...
Кое е учудващото?Винаги когато говори с мъжа си по телефона,лицето и се озарява със светлина.Тя засиява!По усмивката и разбирам с кого говори.
Чудя се,дали след толкова години още го обича?Дали това е любов?
А може би наистина съществува оная,истинската,която на 100 години идвала по веднъж.
Аз я видях,че е дошла.При Вера...
събота, 13 септември 2008 г.
15-и
Наближава 15 септември.
За празника се сетиха и кметът и другите първенци.Даже пратиха поздравителни адреси.А от БСП-и на електронната поща.
Вчера дойде при мене непозната жена.Каза,че носи дрешки,които вече са малки на децата и иска да ги раздадем на бедни деца.Свали от микробуса си кашони и чували за един магазин"Втора употреба".Много от дрехите бяха още с етикетите.Имам деца,които наистина ще се зарадват на тях.
Жената дори не си каза името.Не поиска нищо в замяна...
Мисля си-благотворителността е истинска,когато е анонимна.Когато не чакаш Коледа или друг празник,а я носиш в себе си постоянно.Носиш мисълта,че можеш с нещо да помогнеш на този,който има нужда.
Другото е показност и демагогия.
За празника се сетиха и кметът и другите първенци.Даже пратиха поздравителни адреси.А от БСП-и на електронната поща.
Вчера дойде при мене непозната жена.Каза,че носи дрешки,които вече са малки на децата и иска да ги раздадем на бедни деца.Свали от микробуса си кашони и чували за един магазин"Втора употреба".Много от дрехите бяха още с етикетите.Имам деца,които наистина ще се зарадват на тях.
Жената дори не си каза името.Не поиска нищо в замяна...
Мисля си-благотворителността е истинска,когато е анонимна.Когато не чакаш Коледа или друг празник,а я носиш в себе си постоянно.Носиш мисълта,че можеш с нещо да помогнеш на този,който има нужда.
Другото е показност и демагогия.
За щастието
Обикновено от кабинета на гинеколога излизат жени.Вчера видях оттам да излизат мъж и бременна жена,хванати за ръце.Изглеждаха щастливи в очакването на детето си.
Не знам защо се сетих за това.
Попитали генерал дьо Гол дали е щастлив,а той отвърнал:"Вие за идиот ли ме смятате"
Не знам защо се сетих за това.
Попитали генерал дьо Гол дали е щастлив,а той отвърнал:"Вие за идиот ли ме смятате"
вторник, 2 септември 2008 г.
понеделник, 18 август 2008 г.
Жега
Когато под 40 градусовите горещини мозъкът ми се разтапя като запалена свещ по Богородица,когато се чудя къде да се скрия от жегите,не искам да мисля за нищо.
Не искам да мисля,че съвсем скоро ще ми се наложи мноооооооооого да мисля и премислям,
Не искам да мисля,че съвсем скоро ще ми се наложи мноооооооооого да мисля и премислям,
четвъртък, 24 юли 2008 г.
Раздвоение
Отивам на село,за да отдъхна от градската скука.Да копая в градината и на полето до преумора.Да усетя истинска жажда-вкуса на водата,истински глад-вкуса на храната.Да се зарадвам,че нещото, посято от моята ръка, е дало плод.А вечер,когато в града не се диша от жега,да седнем под асмата наметнати.Отивам на село,за да не мисля за нищо.Отивам там,но ми домъчнява...
Домъчнява ми,че не мога да вляза в Скайп и да чуя Пламена.Мъчно ми е,че Лена не е до мене.Домъчнява ми,че не мога сутрин да пия кафе с Олга,а следобед с Валя,да видя Веса и Мила и всичко,с което съм свикнала.
Раздвоена съм.Между града и селото,между спокойствието и напрежението,между себе си и него.Кое да избера?
Домъчнява ми,че не мога да вляза в Скайп и да чуя Пламена.Мъчно ми е,че Лена не е до мене.Домъчнява ми,че не мога сутрин да пия кафе с Олга,а следобед с Валя,да видя Веса и Мила и всичко,с което съм свикнала.
Раздвоена съм.Между града и селото,между спокойствието и напрежението,между себе си и него.Кое да избера?
петък, 6 юни 2008 г.
Колко е хубаво
Колко е хубаво да ходиш хо чужди,далечни места и да се върнеш у дома,където е най-хубаво.А когато се върнеш да те посрещне майка ти.А какво ли е ако майка ти я няма?Кой ще те чака така,както само тя може да те чака?
понеделник, 19 май 2008 г.
Оптимизация
Някои умни глави измислиха нов български език,измислиха думата оптимизация,а след нея добавиха-на училищната мрежа.В превод това означава само едно-закриване на училища.
По време на Възраждането българинът е отделял от залъка си,за да се построят две неща-църква и училище,за да се съхранят духът и умът.Тогава училището не е било част от мрежа,а храм на българщината.Сега държавата дава 250 000 лв. на община,която закрие едно училище,500000-за две училища,т.е. колкото повече училища закриеш,толкова по-богато ще бъдеш възнаграден.Каква висока оценка за училище,по-скоро преоценка!Държавна политика!В държава,на която Европа спира кранчето заради корупция,заради безогледно източване на милиони,не се намират 100000 лв. за издръжка на едно малко училище,не се намират 50000 за ремонт,а се намират 250000 за закриване. Някой ден епохата на Даниел Вълчев може би ще остане в историята като Разграждане.
Вчера гласуваха закриването на две селски училища.В тях местните деца са наистина малко,но има много деца на сезонни работници,идващи от Кърджалийско.След закриването на училищата повечето от тях просто няма да ходят на училище.Остават обречени никога да не стигнат по-далече от тютюневата нива.Нищо,че някои от тях имат потенциал,който могат да развият,че имат някакъв талант.На кого му пука! Просто няма да има нов Доган.А може би той е завършил философия и е това,което е-един от най-кадърните български политици,защото родителите му са завършили Оксфорд,а не са брали тютюн.
Местните,които имат финансова възможност, ще се изселят в града.
А какво ще остане от селото-лунен пейзаж,полуразрушени сгради,които са често срещана гледка в нашия планински район,къщи,които приличат по-скоро на археологически разкопки и само напомнят,че по тези места някога е имало живот и...училище.
Скоро изненадващо разбрах,че от завършващите средно образование няма желаещи да учат педагогически специалности във ВУЗ.Защо ли?
По време на Възраждането българинът е отделял от залъка си,за да се построят две неща-църква и училище,за да се съхранят духът и умът.Тогава училището не е било част от мрежа,а храм на българщината.Сега държавата дава 250 000 лв. на община,която закрие едно училище,500000-за две училища,т.е. колкото повече училища закриеш,толкова по-богато ще бъдеш възнаграден.Каква висока оценка за училище,по-скоро преоценка!Държавна политика!В държава,на която Европа спира кранчето заради корупция,заради безогледно източване на милиони,не се намират 100000 лв. за издръжка на едно малко училище,не се намират 50000 за ремонт,а се намират 250000 за закриване. Някой ден епохата на Даниел Вълчев може би ще остане в историята като Разграждане.
Вчера гласуваха закриването на две селски училища.В тях местните деца са наистина малко,но има много деца на сезонни работници,идващи от Кърджалийско.След закриването на училищата повечето от тях просто няма да ходят на училище.Остават обречени никога да не стигнат по-далече от тютюневата нива.Нищо,че някои от тях имат потенциал,който могат да развият,че имат някакъв талант.На кого му пука! Просто няма да има нов Доган.А може би той е завършил философия и е това,което е-един от най-кадърните български политици,защото родителите му са завършили Оксфорд,а не са брали тютюн.
Местните,които имат финансова възможност, ще се изселят в града.
А какво ще остане от селото-лунен пейзаж,полуразрушени сгради,които са често срещана гледка в нашия планински район,къщи,които приличат по-скоро на археологически разкопки и само напомнят,че по тези места някога е имало живот и...училище.
Скоро изненадващо разбрах,че от завършващите средно образование няма желаещи да учат педагогически специалности във ВУЗ.Защо ли?
вторник, 13 май 2008 г.
Празникът
Празникът отмина.Коментарите-хвалебствени.Заслужена награда за положения труд.Постарахме се.Направихме го.Но какво остава след него?
Ще забравим нервите до скъсване,пренапрежението,това,че ако не беше филмът за него нямаше и да го видим,защото всички бяхме в безтегловност,в неописуемо състояние на стрес да не нарушим сценария,да не разочароваме гостите.
Всъщност празникът беше едно изпитание,тест за издръжливост.
Издържахме,докато не дойде финалът.Той вече ни довърши.
Оказа се,че някой пак не е чул това,което иска да чуе,пак е бил недооценен,неразбран,отритнат.Била му е отредена второстепенна роля в спектакъла,а той се е надявал на главна.
От празника остана горчилката.Ще я преглътнем и нея.
Защо са празниците?Разбрах.За да докажат,че за човешката простотия няма делник,няма празник.Тя е перманентна.
Не искам повече празници!
Ще забравим нервите до скъсване,пренапрежението,това,че ако не беше филмът за него нямаше и да го видим,защото всички бяхме в безтегловност,в неописуемо състояние на стрес да не нарушим сценария,да не разочароваме гостите.
Всъщност празникът беше едно изпитание,тест за издръжливост.
Издържахме,докато не дойде финалът.Той вече ни довърши.
Оказа се,че някой пак не е чул това,което иска да чуе,пак е бил недооценен,неразбран,отритнат.Била му е отредена второстепенна роля в спектакъла,а той се е надявал на главна.
От празника остана горчилката.Ще я преглътнем и нея.
Защо са празниците?Разбрах.За да докажат,че за човешката простотия няма делник,няма празник.Тя е перманентна.
Не искам повече празници!
сряда, 7 май 2008 г.
Страхът
Страхът и предразсъдъците не са начин за справянето с проблемите на маргинализираните групи.
Всяка една европейска държава от Финландия до Гърция среща проблеми с интеграцията на своите малцинствени групи .За България това са ромите. Разликата обаче, която е повече от важна в този случай е, че въпреки, че ромите са граждани на Европа от повече от 500 години и вече наброяват около 12 милиона, те са до ден днешен дискриминирани във всяка една част на страната ни.
Проблем с интеграцията на ромите определено има и мълчанието и отричането не са най-добрият подход за решаването му. За този проблем трябва да се говори,да се чуят колкото се може повече мнения и да се вземе най-правилното решение. Образованието на нашите деца е първата, и най-важна стъпка за пълноценното им интегриране в нашето общество. Не става въпрос само за деца от малцинствата, а за всички български деца.
Множество проекти за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства се разработват в момента. Повечето от тези проекти са примерни и търпят промяна в зависимост от ситуацията на място.
Основните цели са гарантиране на равен достъп до качествено образование за всички, интегриране и адаптиране на децата от ромски произход в етнически смесени учебни заведения, създаване на подкрепяща и привлекателна среда, превръщане на културното многообразие в източник и фактор на взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите и създаване на атмосфера на взаимоуважение,толерантност и разбирателство.
За постигане на целите е необходимо осигуряване на безплатни учебници и помагала,разкриване на полуинтернатни групи,за компенсиране на образователните пропуски,подпомагане на учениците от социално слаби семейства,задържане в училище на учениците,застрашени от отпадане,подобряване на материално-техническата база в интегриращите училища,обогатяване на компютърните кабинети,изграждане на привлекателен училищен двор.
В моето училище години наред учениците-роми и българските им връстници учеха заедно. Личното ми мнение е, че от училище с деца от смесени етнически групи няма загубили или ощетени. Ромските деца тогава имаха повече стимул и примери да учат и да имат високи учебни постижения.Българските им връстници ги приемаха като равнопоставени.
През последните години в резултат на демографския срив,отпадане на районирането,недостатъчните бюджетни средства/бюджетът на училището се определя от броя на учениците в него/, много родители започнаха да се страхуват/напълно необосновано/ и сами се отдръпнаха,предпочетоха другите две големи училища в града и нашето училище се обособи като ромско.
На всички е ясно, че чрез разделяне не може да се интегрира и че ромите трябва да посещават смесени училища, за да започне процеса на интеграция. Разделен означава неравноправен и дискриминиран.
Интеграцията е необходим процес,но той няма да стане с магическа пръчица.Ще отнеме време и средства.
Повече от 70% от ромите, които ходят на училище, посещават така наречените „ромски” училища. Всички тези статистики за моментното развитие и интеграция на тази група показват един провал, който дълго беше пренебрегван и оставян на произвола на съдбата.
Затова днес се говори за десетилетие на ромското включване.
Но под „включване” не бива да се разбира асимилация на малцинствените групи чрез включването им в смесени училища и едва ли не заличаването на културата и идентичността им за сметка на присвояването на културата на мнозинството. Тези методи бяха присъщи за времето на комунизма (насилствено сменяне на имена, отричане на ромската култура и т.н.) и все още са срамно минало в образователната ни система пред Европа и пред самите нас – участниците в образователния процес.
Под „включване” не бива да се подразбира също закриването на всички „ромски училища” и препращането на децата от училище в училище, след което те сами се отказват да следват каквото и да било образование и в крайна сметка здрави деца биват препращани в специализирани училища за деца с умствени недостатъци, поради простата причина, че никъде никой не им обръща необходимото внимание. В момента, по данни на Националния статистически институт в България, повече от половината деца, учещи в помощни училища, са от ромски произход. Не е възможно, ромите, които представляват 8% от населението на страната ни да допринасят с повече от 50% ромски деца, учещи в специализирани заведения,практически не е възможно да има толкова много ромски деца с увреждания.
Под „включване” не бива също да се разбира, включването на ромски деца ,недостатъчно владеещи говорим български език,да учат заедно с деца, чийто майчин език е български, и които не срещат подобен проблем. Това само допълнително допринася за неуспеха на ромските деца в образователната ни система.
Затова са необходими подготвителните групи за деца,невладеещи български език, и те трябва да се запазят.
Закриването на училището и прехвърлянето на учениците в големите училища може да доведе до негативни последици,до увеличаване броя на отпадналите ученици,на неграмотните и невежите,на скитащите и просещи деца,до негативно отношение у тях към училището изобщо.
Защото всички знаем, че ако в момента множество от ромските деца в България завършват образованието си в”ромски училища”, то в големите,интегрирани училища завършващите са единици.
За да работиш с ромите трябва да познаваш тяхната психика,култура,самобитност,чувствителност.
Определено трябват много внимателен подход и упоритост,търпение и постоянство.
Известно е,че образованието не е сред приоритетите на ромската общност.
Но пък какво сме направили и ние, за да покажем на ромските деца, че ако се образоват могат да постигнат повече от това да работят по пазари и строежи?
Трудно е да обясниш на тези деца, чийто родители също не са образовани , че трябва да се учи и че ако имаш необходимото образование, поне имаш възможността да се занимаваш с хиляди други неща в бъдеще.
Как може да се обясни на децата ,че въпреки трудностите, те могат да постигнат повече от родителите си ,но им е необходимо образование.
Как да се осъществи процесът на интеграция?
Вариант 1
Ромското училище да стане интегриращо училище,в което българи и роми учат заедно.
Вратите на училището са отворени за всички. И тук е обзаведен компютърен кабинет,изучават се чужди езици,осигуряват се безплатни учебници и помагала,закуски,сформирани са полуинтернатни групи.Тук работят квалифицирани преподаватели-с висше образование и ІІ квалификационна степен,с опит в работата с деца-билингви.Необходимо е само подобряване на материалната база.Необходимо е и осъзнаване от страна на родителите,че ако от ранна възраст подготвим децата си да приемат различните/по цвят на кожата,по етност,по култура/,да бъдат толерантни,ние ще ги подготвим да живеят като европейци.Необходимо е убеждението,че самостоятелното начално училище е най-доброто място за малките ученици.
Вариант 2
Общината регламентира броя на паралелките във всяко училище,което финансира.
Броят на бъдещите първокласници е известен,броят на паралелките също.
Общината може да определи къде колко ученици да учат.
Кметът е този,който полага подписа си върху най-важния финансов документ на всяко училище-Списък-Образец 1.
Вариант 3
Ромското училище се слива с едно от големите училища в града. Сформират се смесени паралелки,полуинтернатни групи.Осигурява се транспорт за учениците от ромската махала.
Всяка една европейска държава от Финландия до Гърция среща проблеми с интеграцията на своите малцинствени групи .За България това са ромите. Разликата обаче, която е повече от важна в този случай е, че въпреки, че ромите са граждани на Европа от повече от 500 години и вече наброяват около 12 милиона, те са до ден днешен дискриминирани във всяка една част на страната ни.
Проблем с интеграцията на ромите определено има и мълчанието и отричането не са най-добрият подход за решаването му. За този проблем трябва да се говори,да се чуят колкото се може повече мнения и да се вземе най-правилното решение. Образованието на нашите деца е първата, и най-важна стъпка за пълноценното им интегриране в нашето общество. Не става въпрос само за деца от малцинствата, а за всички български деца.
Множество проекти за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства се разработват в момента. Повечето от тези проекти са примерни и търпят промяна в зависимост от ситуацията на място.
Основните цели са гарантиране на равен достъп до качествено образование за всички, интегриране и адаптиране на децата от ромски произход в етнически смесени учебни заведения, създаване на подкрепяща и привлекателна среда, превръщане на културното многообразие в източник и фактор на взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите и създаване на атмосфера на взаимоуважение,толерантност и разбирателство.
За постигане на целите е необходимо осигуряване на безплатни учебници и помагала,разкриване на полуинтернатни групи,за компенсиране на образователните пропуски,подпомагане на учениците от социално слаби семейства,задържане в училище на учениците,застрашени от отпадане,подобряване на материално-техническата база в интегриращите училища,обогатяване на компютърните кабинети,изграждане на привлекателен училищен двор.
В моето училище години наред учениците-роми и българските им връстници учеха заедно. Личното ми мнение е, че от училище с деца от смесени етнически групи няма загубили или ощетени. Ромските деца тогава имаха повече стимул и примери да учат и да имат високи учебни постижения.Българските им връстници ги приемаха като равнопоставени.
През последните години в резултат на демографския срив,отпадане на районирането,недостатъчните бюджетни средства/бюджетът на училището се определя от броя на учениците в него/, много родители започнаха да се страхуват/напълно необосновано/ и сами се отдръпнаха,предпочетоха другите две големи училища в града и нашето училище се обособи като ромско.
На всички е ясно, че чрез разделяне не може да се интегрира и че ромите трябва да посещават смесени училища, за да започне процеса на интеграция. Разделен означава неравноправен и дискриминиран.
Интеграцията е необходим процес,но той няма да стане с магическа пръчица.Ще отнеме време и средства.
Повече от 70% от ромите, които ходят на училище, посещават така наречените „ромски” училища. Всички тези статистики за моментното развитие и интеграция на тази група показват един провал, който дълго беше пренебрегван и оставян на произвола на съдбата.
Затова днес се говори за десетилетие на ромското включване.
Но под „включване” не бива да се разбира асимилация на малцинствените групи чрез включването им в смесени училища и едва ли не заличаването на културата и идентичността им за сметка на присвояването на културата на мнозинството. Тези методи бяха присъщи за времето на комунизма (насилствено сменяне на имена, отричане на ромската култура и т.н.) и все още са срамно минало в образователната ни система пред Европа и пред самите нас – участниците в образователния процес.
Под „включване” не бива да се подразбира също закриването на всички „ромски училища” и препращането на децата от училище в училище, след което те сами се отказват да следват каквото и да било образование и в крайна сметка здрави деца биват препращани в специализирани училища за деца с умствени недостатъци, поради простата причина, че никъде никой не им обръща необходимото внимание. В момента, по данни на Националния статистически институт в България, повече от половината деца, учещи в помощни училища, са от ромски произход. Не е възможно, ромите, които представляват 8% от населението на страната ни да допринасят с повече от 50% ромски деца, учещи в специализирани заведения,практически не е възможно да има толкова много ромски деца с увреждания.
Под „включване” не бива също да се разбира, включването на ромски деца ,недостатъчно владеещи говорим български език,да учат заедно с деца, чийто майчин език е български, и които не срещат подобен проблем. Това само допълнително допринася за неуспеха на ромските деца в образователната ни система.
Затова са необходими подготвителните групи за деца,невладеещи български език, и те трябва да се запазят.
Закриването на училището и прехвърлянето на учениците в големите училища може да доведе до негативни последици,до увеличаване броя на отпадналите ученици,на неграмотните и невежите,на скитащите и просещи деца,до негативно отношение у тях към училището изобщо.
Защото всички знаем, че ако в момента множество от ромските деца в България завършват образованието си в”ромски училища”, то в големите,интегрирани училища завършващите са единици.
За да работиш с ромите трябва да познаваш тяхната психика,култура,самобитност,чувствителност.
Определено трябват много внимателен подход и упоритост,търпение и постоянство.
Известно е,че образованието не е сред приоритетите на ромската общност.
Но пък какво сме направили и ние, за да покажем на ромските деца, че ако се образоват могат да постигнат повече от това да работят по пазари и строежи?
Трудно е да обясниш на тези деца, чийто родители също не са образовани , че трябва да се учи и че ако имаш необходимото образование, поне имаш възможността да се занимаваш с хиляди други неща в бъдеще.
Как може да се обясни на децата ,че въпреки трудностите, те могат да постигнат повече от родителите си ,но им е необходимо образование.
Как да се осъществи процесът на интеграция?
Вариант 1
Ромското училище да стане интегриращо училище,в което българи и роми учат заедно.
Вратите на училището са отворени за всички. И тук е обзаведен компютърен кабинет,изучават се чужди езици,осигуряват се безплатни учебници и помагала,закуски,сформирани са полуинтернатни групи.Тук работят квалифицирани преподаватели-с висше образование и ІІ квалификационна степен,с опит в работата с деца-билингви.Необходимо е само подобряване на материалната база.Необходимо е и осъзнаване от страна на родителите,че ако от ранна възраст подготвим децата си да приемат различните/по цвят на кожата,по етност,по култура/,да бъдат толерантни,ние ще ги подготвим да живеят като европейци.Необходимо е убеждението,че самостоятелното начално училище е най-доброто място за малките ученици.
Вариант 2
Общината регламентира броя на паралелките във всяко училище,което финансира.
Броят на бъдещите първокласници е известен,броят на паралелките също.
Общината може да определи къде колко ученици да учат.
Кметът е този,който полага подписа си върху най-важния финансов документ на всяко училище-Списък-Образец 1.
Вариант 3
Ромското училище се слива с едно от големите училища в града. Сформират се смесени паралелки,полуинтернатни групи.Осигурява се транспорт за учениците от ромската махала.
понеделник, 5 май 2008 г.
Хипоталамусът
Вчера чух най-голямата глупост,която бях чувала.За това дали си щастлив или нещастен бил виновен хипоталамусът-част от главния мозък.От протичането на биохимични процеси зависело какво ще е настроението ти.Тия процеси можели да се управляват,т.е. да тренираш да управляваш чувствата си,сам да определяш дали да си щастлив или не.
Днес вали и ми е тъпо.Как да накарам хипоталамусът ми да проработи и да вярвам,че съм щастлива.
Щастието затова е щастие ,защото те връхлита неочаквано.За него не се подготвяш,не го мислиш,не тренираш.
Скоро стар,много стар познат,с когото бях истински щастлива, ме попита сега щастлива ли съм.Отговорих,че не съм нещастна.Не го излъгах.Така е.Но не казах и истината-не съм щастлива.Не знам къде ми се губи свързващата нишка между"щастлива съм" и "не съм нещастна".
Явно хипоталамусът ми е повреден.
Днес вали и ми е тъпо.Как да накарам хипоталамусът ми да проработи и да вярвам,че съм щастлива.
Щастието затова е щастие ,защото те връхлита неочаквано.За него не се подготвяш,не го мислиш,не тренираш.
Скоро стар,много стар познат,с когото бях истински щастлива, ме попита сега щастлива ли съм.Отговорих,че не съм нещастна.Не го излъгах.Така е.Но не казах и истината-не съм щастлива.Не знам къде ми се губи свързващата нишка между"щастлива съм" и "не съм нещастна".
Явно хипоталамусът ми е повреден.
петък, 2 май 2008 г.
Валич
Защо си спомних за него?
Беше в детството ми,в младостта...С него бяхме съученици от 1 до 11 клас.Най-красивото момче в класа.Рус и синеок.С изразителни сини,много сини очи.Като ангел.
Отличник.Приятел с всички.На събиранията-душата на компанията.
Още в отделенията му лепнахме тоя прякор.Гордо пред всички заявяваше,че ще се ожени за Валя,защото баща и работи в Съветския съюз.Така го кръстихме-Валич.
Беше луда глава,авантюра...Риташе топка с момчетата,ходеше за риба,сваляше момичетата.При него всичко беше на шега,никога не се вземаше насериозно.Когато не го пуснат през вратата,влизаше през прозореца.Буквално.
След училище записа ядрена физика.Завърши.Спаси се от задължителното разпределение в АЕЦ-Козлодуй.Остана във Варна.
Валя се омъжи.На него му остана прякорът и детската мечта за Валя.
После чухме,че е свързан с трибуквена групировка.Връщайки се в родния град фучеше с лъскави лимузини.Спортуваше кик-бокс.Печелеше медали и слава.Около него имаше много жени.
Завърна се в града си.Стана шеф на една от граничните служби.
За нас си остана нашият Валич.
Навърши 33 години-христовата възраст.
Една дъждовна сутрин дойде страшната вест-във Варна,на излизане от тенис -корта ,застреляли Валич като куче.
Много се питахме защо него,кому попречи,той никога не би убил човек.
Коментираше се,че е навлязъл в голямата игра,искал е бързо да направи пари и да излезе,но от там излизане няма.
Малко след това убиха и Луканов.Странна асоциация....Не познавах Луканов.
Но познавах Валич.Нашият Валич!
Той остана завинаги на 33.
Беше в детството ми,в младостта...С него бяхме съученици от 1 до 11 клас.Най-красивото момче в класа.Рус и синеок.С изразителни сини,много сини очи.Като ангел.
Отличник.Приятел с всички.На събиранията-душата на компанията.
Още в отделенията му лепнахме тоя прякор.Гордо пред всички заявяваше,че ще се ожени за Валя,защото баща и работи в Съветския съюз.Така го кръстихме-Валич.
Беше луда глава,авантюра...Риташе топка с момчетата,ходеше за риба,сваляше момичетата.При него всичко беше на шега,никога не се вземаше насериозно.Когато не го пуснат през вратата,влизаше през прозореца.Буквално.
След училище записа ядрена физика.Завърши.Спаси се от задължителното разпределение в АЕЦ-Козлодуй.Остана във Варна.
Валя се омъжи.На него му остана прякорът и детската мечта за Валя.
После чухме,че е свързан с трибуквена групировка.Връщайки се в родния град фучеше с лъскави лимузини.Спортуваше кик-бокс.Печелеше медали и слава.Около него имаше много жени.
Завърна се в града си.Стана шеф на една от граничните служби.
За нас си остана нашият Валич.
Навърши 33 години-христовата възраст.
Една дъждовна сутрин дойде страшната вест-във Варна,на излизане от тенис -корта ,застреляли Валич като куче.
Много се питахме защо него,кому попречи,той никога не би убил човек.
Коментираше се,че е навлязъл в голямата игра,искал е бързо да направи пари и да излезе,но от там излизане няма.
Малко след това убиха и Луканов.Странна асоциация....Не познавах Луканов.
Но познавах Валич.Нашият Валич!
Той остана завинаги на 33.
четвъртък, 1 май 2008 г.
Носталгично
В ония луди-млади години гледахме много филми,четяхме книги,правехме опити да пишем стихове.Моя приятелка беше написала нещо,което помня и до днес.
Когато нещо мине бързо,
а си го чакал дълги дни.
Когато болката не преболява,
а искаш тя да преболи.
Когато птиците наесен
отлитат с пляскащи крила.
Когато дъжд заплиска
в мъгливите стъкла.
Тогава много ми се иска
сама да стана капка дъжд.
И със дъжда,и със сълзите
на някое момиче
аз тихо,кротко и незабелязано
във тоя свят голям
да се стопя.
Когато нещо мине бързо,
а си го чакал дълги дни.
Когато болката не преболява,
а искаш тя да преболи.
Когато птиците наесен
отлитат с пляскащи крила.
Когато дъжд заплиска
в мъгливите стъкла.
Тогава много ми се иска
сама да стана капка дъжд.
И със дъжда,и със сълзите
на някое момиче
аз тихо,кротко и незабелязано
във тоя свят голям
да се стопя.
сряда, 30 април 2008 г.
Спомени
Детството ми отдавна отмина.Беше щастливо.Родителите ми ми дадоха най-важното за едно дете-свободата.Никога не ме наказаха,никога не ме удариха,оставяха ме да се уча от грешките си.Не бяха учили нито психология,нито педагогика.Никога не показаха,че се страхуват за мене,че ме обичат,но аз го усещах.Мотото на майка беше:"Дете се гали,когато спи"!
Пред нас никога не говореха за пари.Дали винаги са им стигали?
По цял ден се излежавах с книжка в ръка или пред телевизора.Тогава нямаше телефони,нямаше компютър.Милата ми баба Цона,съседката до нас,която ни надзираваше,когато мама и татко са на работа все ми повтаряше:"Един ден като се омъжиш,няма да имаш чеиз.На оградата ще ти закачим билетите за кино,дето ходиш!
Голяма заплаха!Къде е сега милата,да ме види какви гоблени уших,докато отглеждах децата,че даже и на една кука проплетох.Ама вече не ми трябва чеиз!
Когато съвсем я подкарвах през просото,татко ме плашеше:"Животът е валяк!Един ден като те застъпи за шинела,спасение няма!"А аз му отвръщах"Как да няма-пущам шинела и бягам!"
Оказа се,че шинелът има два ръкава-децата ми-и тях няма как да пусна.
И днес като ходят /по света и у нас/,като не се прибират по цели вечери и аз не заспивам се питам защо не мога да съм като своите родители.Защо нямам тяхното търпение,тяхната мъдрост.
Дано някога осъзнаят моята любов!
Пред нас никога не говореха за пари.Дали винаги са им стигали?
По цял ден се излежавах с книжка в ръка или пред телевизора.Тогава нямаше телефони,нямаше компютър.Милата ми баба Цона,съседката до нас,която ни надзираваше,когато мама и татко са на работа все ми повтаряше:"Един ден като се омъжиш,няма да имаш чеиз.На оградата ще ти закачим билетите за кино,дето ходиш!
Голяма заплаха!Къде е сега милата,да ме види какви гоблени уших,докато отглеждах децата,че даже и на една кука проплетох.Ама вече не ми трябва чеиз!
Когато съвсем я подкарвах през просото,татко ме плашеше:"Животът е валяк!Един ден като те застъпи за шинела,спасение няма!"А аз му отвръщах"Как да няма-пущам шинела и бягам!"
Оказа се,че шинелът има два ръкава-децата ми-и тях няма как да пусна.
И днес като ходят /по света и у нас/,като не се прибират по цели вечери и аз не заспивам се питам защо не мога да съм като своите родители.Защо нямам тяхното търпение,тяхната мъдрост.
Дано някога осъзнаят моята любов!
неделя, 27 април 2008 г.
Великден е!Празникът се усеща от религиозните предавания по телевизията и по шарените яйца и козунаците вкъщи.А какво ли е да го усещаш с душата си?
Не съм религиозна,никой не ме е учил да бъда.Ние бяхме атеистично поколение.Учеха ни,че религията е опиум за народите,т.е. нещо вредно.
Баба ми никога не ме е водела на църква.За майка и татко да не говорим.Запомних баба с малката икона в стаята и,с кандилото.Когата сядаше на масата се кръстеше и тихо,много тихо си шепнеше молитвата.Никога не я чух,не разбрах за какво се моли.
Не лягаше преди да се помоли и прекръсти.
Може би нейната вяра генетично ми е предадена.Но и до днес/вече съм покръстена/ влизам в църква неуверено,не знам къде да застана,къде да запаля свещ,къде и как да се помоля.
Затова,когато ми е трудно,сама си съчинявам молитва и като баба безмълвно си я произнасям.Дали я чува някой?
Христос Воскресе!
Не съм религиозна,никой не ме е учил да бъда.Ние бяхме атеистично поколение.Учеха ни,че религията е опиум за народите,т.е. нещо вредно.
Баба ми никога не ме е водела на църква.За майка и татко да не говорим.Запомних баба с малката икона в стаята и,с кандилото.Когата сядаше на масата се кръстеше и тихо,много тихо си шепнеше молитвата.Никога не я чух,не разбрах за какво се моли.
Не лягаше преди да се помоли и прекръсти.
Може би нейната вяра генетично ми е предадена.Но и до днес/вече съм покръстена/ влизам в църква неуверено,не знам къде да застана,къде да запаля свещ,къде и как да се помоля.
Затова,когато ми е трудно,сама си съчинявам молитва и като баба безмълвно си я произнасям.Дали я чува някой?
Христос Воскресе!
петък, 25 април 2008 г.
Разпети петък
Разпети петък е!И птичката гнездо не вие.Страдаме...Премисляме...Всеки е извървял трудния път към своето Възкресение.
Моят път беше ли лек?До днес...
Имах и възходи и падения.Случки,от които се срамувам и събития,с които се гордея.
Ад ли е животът ми или път към рая?
Душата страда,за да дочака своя Великден.
Моят път беше ли лек?До днес...
Имах и възходи и падения.Случки,от които се срамувам и събития,с които се гордея.
Ад ли е животът ми или път към рая?
Душата страда,за да дочака своя Великден.
неделя, 13 април 2008 г.
Добре си живеем
Дали ти носи удоволствие работата или не-работиш я.Все пак трябва да се живее.
Прибираш се вкъщи след тежкия ден,сядаш пред телевизора с надеждата да разпуснеш.И какво виждаш?!Любимият ти idol е изгонен от музикалното предаване за непристойно поведение и неспазване на правилата.Няма да гледаш повече развлекателни програми.
Далият интервю в "Горещо"не е знаел,че това ще му е за последно.Убили са го!Няма да гледаш Венета.
Новините също са горещи.Не е гласуван вот на недоверие.Премиерът ще прави ремонт на кабинета.Да,ама това изобщо не ме интересува.
Николай Колев-Босия обикаля по телевизиите с черен списък на корумпирани,ама на кой му пука.
Иван Ангелов няма да пее повече,защото не спазва правилата.
Какво са правилата?Кой ги създава?Кой ги спазва?Какво е наказанието за неспазването им?
Прибираш се вкъщи след тежкия ден,сядаш пред телевизора с надеждата да разпуснеш.И какво виждаш?!Любимият ти idol е изгонен от музикалното предаване за непристойно поведение и неспазване на правилата.Няма да гледаш повече развлекателни програми.
Далият интервю в "Горещо"не е знаел,че това ще му е за последно.Убили са го!Няма да гледаш Венета.
Новините също са горещи.Не е гласуван вот на недоверие.Премиерът ще прави ремонт на кабинета.Да,ама това изобщо не ме интересува.
Николай Колев-Босия обикаля по телевизиите с черен списък на корумпирани,ама на кой му пука.
Иван Ангелов няма да пее повече,защото не спазва правилата.
Какво са правилата?Кой ги създава?Кой ги спазва?Какво е наказанието за неспазването им?
Много се замислих.Спирам телевизора.Добре си живея без да мисля.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
