Спомени

Детството ми отдавна отмина.Беше щастливо.Родителите ми ми дадоха най-важното за едно дете-свободата.Никога не ме наказаха,никога не ме удариха,оставяха ме да се уча от грешките си.Не бяха учили нито психология,нито педагогика.Никога не показаха,че се страхуват за мене,че ме обичат,но аз го усещах.Мотото на майка беше:"Дете се гали,когато спи"!
Пред нас никога не говореха за пари.Дали винаги са им стигали?
По цял ден се излежавах с книжка в ръка или пред телевизора.Тогава нямаше телефони,нямаше компютър.Милата ми баба Цона,съседката до нас,която ни надзираваше,когато мама и татко са на работа все ми повтаряше:"Един ден като се омъжиш,няма да имаш чеиз.На оградата ще ти закачим билетите за кино,дето ходиш!
Голяма заплаха!Къде е сега милата,да ме види какви гоблени уших,докато отглеждах децата,че даже и на една кука проплетох.Ама вече не ми трябва чеиз!
Когато съвсем я подкарвах през просото,татко ме плашеше:"Животът е валяк!Един ден като те застъпи за шинела,спасение няма!"А аз му отвръщах"Как да няма-пущам шинела и бягам!"
Оказа се,че шинелът има два ръкава-децата ми-и тях няма как да пусна.
И днес като ходят /по света и у нас/,като не се прибират по цели вечери и аз не заспивам се питам защо не мога да съм като своите родители.Защо нямам тяхното търпение,тяхната мъдрост.
Дано някога осъзнаят моята любов!

Великден е!Празникът се усеща от религиозните предавания по телевизията и по шарените яйца и козунаците вкъщи.А какво ли е да го усещаш с душата си?
Не съм религиозна,никой не ме е учил да бъда.Ние бяхме атеистично поколение.Учеха ни,че религията е опиум за народите,т.е. нещо вредно.
Баба ми никога не ме е водела на църква.За майка и татко да не говорим.Запомних баба с малката икона в стаята и,с кандилото.Когата сядаше на масата се кръстеше и тихо,много тихо си шепнеше молитвата.Никога не я чух,не разбрах за какво се моли.
Не лягаше преди да се помоли и прекръсти.
Може би нейната вяра генетично ми е предадена.Но и до днес/вече съм покръстена/ влизам в църква неуверено,не знам къде да застана,къде да запаля свещ,къде и как да се помоля.
Затова,когато ми е трудно,сама си съчинявам молитва и като баба безмълвно си я произнасям.Дали я чува някой?
Христос Воскресе!

Разпети петък

Разпети петък е!И птичката гнездо не вие.Страдаме...Премисляме...Всеки е извървял трудния път към своето Възкресение.
Моят път беше ли лек?До днес...
Имах и възходи и падения.Случки,от които се срамувам и събития,с които се гордея.
Ад ли е животът ми или път към рая?
Душата страда,за да дочака своя Великден.

Добре си живеем

Дали ти носи удоволствие работата или не-работиш я.Все пак трябва да се живее.
Прибираш се вкъщи след тежкия ден,сядаш пред телевизора с надеждата да разпуснеш.И какво виждаш?!Любимият ти idol е изгонен от музикалното предаване за непристойно поведение и неспазване на правилата.Няма да гледаш повече развлекателни програми.
Далият интервю в "Горещо"не е знаел,че това ще му е за последно.Убили са го!Няма да гледаш Венета.
Новините също са горещи.Не е гласуван вот на недоверие.Премиерът ще прави ремонт на кабинета.Да,ама това изобщо не ме интересува.
Николай Колев-Босия обикаля по телевизиите с черен списък на корумпирани,ама на кой му пука.
Иван Ангелов няма да пее повече,защото не спазва правилата.
Какво са правилата?Кой ги създава?Кой ги спазва?Какво е наказанието за неспазването им?

Много се замислих.Спирам телевизора.Добре си живея без да мисля.