Мрачна,тъпа неделя.Даже Лена не се върна.Няма с кого да се скараш дори.
След дежурното готвене и пране-скука.
Обхващат ме мрачни мисли.Сещам се за минали неща,за нещата които можеха,а не се състояха.За близките,които се превърнаха в случайни познати,като ония,на които кимаш на улицата от учтивост,на които говориш от куртоазия.
Ако това ме очаква в бъдеще-една безкрайна самота,сигурно ще полудея.Ако се обръщам назад,към спомените,сигурно остарявам.
А чувствата понякога са пагубни.Как да се освободя от тях?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Може да се нарече "самота", но може да се нарече и "усамотение". Понякога човек си казва, че ако има време и го оставят на мира, би правил ... А когато го оставят на мира и има време, изобщо не се сеща за това и започва да тъгува, защото е оставен сам и се чуди какво да прави с времето ...
Публикуване на коментар