В петък Веса си заминава...А още не сме се наприказвали,още не сме се разтъжили...
Докато посрещаме-изпращаме.Докато се върнат старите спомени и си заминават.
Тя постигна мечтата си,направи избора си и сега съжалява за него.Никога няма да свикне там.Казва,че никой не свиква,само си дава вид,че е свикнал,за да не признае грешката си.Оправданието-заради децата- също не е оправдание.Едва сега разбрала,че децата си имат своя път и ти не можеш да вървиш цял живот след тях.Един ден трябва да ги пуснеш да отлетят.Да разбереш,че не ти си техен приоритет,идват нови приоритети.Направила извода,че всеки е егоист по своему и никой не трябва да се жертва за другия,дори да е най-близкият му,дори да е детето му.Защото по този начин вредиш сам на себе си.
Сигурно е права...