събота, 20 декември 2008 г.

Игнажден

По това,кой гост пръв ще влезе вкъщи, се познава каква ще бъде новата година.Ако е с добър късмет-годината ще бъде добра,ако е с лош-лоша.
Рано сутринта,връщайки се от бар,влязоха децата.
Какъв по-добър късмет от това!
Очакват се следващите гости...

петък, 28 ноември 2008 г.

Посредствеността

Скоро Лидия попита в сайта си трябва ли да се толерира посредствеността.Аз като учител си казах,че не е лошо понякога,в името на детето,на неговото бъдещо развитие,да му се даде шанс.Ако трябва може да си затвориш очите пред някои недостатъци с надеждата,че у всекиго е заложено зрънце,което може да покълне.При децата често го правим.Не пишем 2,а 3 за да не убием желанието му за работа,а да го стимулираме.
След вчерашната интрига,в която ме вкараха имам точен отговор.
Никога не трябва да се толерира посредствеността.Трябва да се смачква,унищожава при първите и проявления.В противен случай тя избуява и става страшно.
Посредствения почва да си мисли,че е непрегрешим,почва да се мисли за велик.А от това никой няма нужда.

неделя, 9 ноември 2008 г.

Неделно

Мрачна,тъпа неделя.Даже Лена не се върна.Няма с кого да се скараш дори.
След дежурното готвене и пране-скука.
Обхващат ме мрачни мисли.Сещам се за минали неща,за нещата които можеха,а не се състояха.За близките,които се превърнаха в случайни познати,като ония,на които кимаш на улицата от учтивост,на които говориш от куртоазия.
Ако това ме очаква в бъдеще-една безкрайна самота,сигурно ще полудея.Ако се обръщам назад,към спомените,сигурно остарявам.
А чувствата понякога са пагубни.Как да се освободя от тях?

вторник, 4 ноември 2008 г.

Самотникът в политиката

В едно свое интервю точно преди 8 години Доган казва”Костов е трагичен герой.Той ще види колко ще му бъде тежко,когато вместо благодарност,ще получи упреци,а може би и санкции, и то от най-близките си хора и от собствените си избиратели.Това е съдбата на самотника в политиката”.
Да ли не е пророкувал собствената си съдба?
На въпроса на Валерия Велева:”Какво бихте направили вие като лидер,ако всеки ден в печата има публикации,свързани със съмнения за корупция на ваши членове на централното ръководство?” Ахмед Доган отговаря:”Бих направил кюртаж.Без притеснения.Аз обаче съм чист”.”А ако не сте чист?”-пита тя.”Отивам си заедно с тях”-е отговорът.
След последвали изказвания за обръчи от фирми,след преяждането с власт,след ударите от най-близките,как ли ще действа лидерът?
Поживем-увидим!

понеделник, 27 октомври 2008 г.

прочетено във вестник

Бивш мултимилионер се завърна за кратко в Германия като отшелник, който събира средства за несретници. През 1995 г. Херман Рикер е собственик на три фабрики в Азия, за него работят 1000 души. Годишният оборот не пада под $ 300 млн. Богаташът има скъпи къщи и мезонети в Германия, Хонконг и Сингапур, с яхтата си обикаля елитни курорти. Вози се на луксозни автомобили, любим му е “Ягуар”. Точно с него катастрофира тежко преди 13 г. От автомобила остава само купчина ламарини, но Рикер се отървава само с драскотина. Тогава се затваря у дома си три дни. След дълго размишление решава да стане будист отшелник. Подарява цялото си имане на работниците си. За себе си запазва единствено очилата с марка “Картие”, които носи и до днес. Близки и познати го смятат за луд. Рикер се заселва на самотен остров в Северен Тайланд. Там отнася само килимче за молитви, кибрит, метална купичка и фенерче. Вече е отшелникът просяк Офазо. След 3 г. монашеското братство в Тайланд го издига до проповедник и Офазо става майстор Хан Шан. Като такъв сега той обикаля Германия, за да търси съмишленици. Убеден е, че щастието е преходно и не може да разбере защо хората ламтят за имане, което не могат да отнесат в отвъдното. Смята, че всички беди на човечеството идват от стремежа към богатство, власт и влияние. Веруюто му е, че човек не бива да иска, а да се лишава. Отхвърли ли тегобата на ламтежа си, той става свободен. Монахът е убеден, че човек трябва да изостря съзнанието си и да вижда нещата такива, каквито са. Той трябва да се освободи от чувствата си, които са преходни и често пагубни.

сряда, 15 октомври 2008 г.

Вера

Вера се пенсионира.Закриха и училището и тя се възползва от възможността да излезе в пенсия по-рано.
Винаги ме е учудвала...
Родена в центъра на Стара Загора.Единствено дете в семейството.Като студентка в София се залюбила със съпруга си.Завършила физика,а той-ветеринарна медицина.Заради него напуснала града под липите и дошла в това затънтено село,дето гърми,но не вали.
От години мечтае да дойде в града,в апартамента си.Но сега тук живеят синът и снахата.
Вера вече има две внучета.Чака трето...
Кое е учудващото?Винаги когато говори с мъжа си по телефона,лицето и се озарява със светлина.Тя засиява!По усмивката и разбирам с кого говори.
Чудя се,дали след толкова години още го обича?Дали това е любов?
А може би наистина съществува оная,истинската,която на 100 години идвала по веднъж.
Аз я видях,че е дошла.При Вера...

събота, 13 септември 2008 г.

15-и

Наближава 15 септември.
За празника се сетиха и кметът и другите първенци.Даже пратиха поздравителни адреси.А от БСП-и на електронната поща.
Вчера дойде при мене непозната жена.Каза,че носи дрешки,които вече са малки на децата и иска да ги раздадем на бедни деца.Свали от микробуса си кашони и чували за един магазин"Втора употреба".Много от дрехите бяха още с етикетите.Имам деца,които наистина ще се зарадват на тях.
Жената дори не си каза името.Не поиска нищо в замяна...
Мисля си-благотворителността е истинска,когато е анонимна.Когато не чакаш Коледа или друг празник,а я носиш в себе си постоянно.Носиш мисълта,че можеш с нещо да помогнеш на този,който има нужда.
Другото е показност и демагогия.