Великден е!Празникът се усеща от религиозните предавания по телевизията и по шарените яйца и козунаците вкъщи.А какво ли е да го усещаш с душата си?
Не съм религиозна,никой не ме е учил да бъда.Ние бяхме атеистично поколение.Учеха ни,че религията е опиум за народите,т.е. нещо вредно.
Баба ми никога не ме е водела на църква.За майка и татко да не говорим.Запомних баба с малката икона в стаята и,с кандилото.Когата сядаше на масата се кръстеше и тихо,много тихо си шепнеше молитвата.Никога не я чух,не разбрах за какво се моли.
Не лягаше преди да се помоли и прекръсти.
Може би нейната вяра генетично ми е предадена.Но и до днес/вече съм покръстена/ влизам в църква неуверено,не знам къде да застана,къде да запаля свещ,къде и как да се помоля.
Затова,когато ми е трудно,сама си съчинявам молитва и като баба безмълвно си я произнасям.Дали я чува някой?
Христос Воскресе!