Учителка обрала банков клон в Плевен.Божееее,докъде ни докараха!Колко отчаян трябва да бъде човек,за да прибегне до подобно действие.Нищо,че обирът е извършен с детско пистолетче.Майката на две деца ще лежи с години в затвора.Искала да си погаси дълговете,горката.
На всичкото отгоре името на учителката е Даскалова.
сряда, 14 април 2010 г.
сряда, 3 февруари 2010 г.
вторник, 21 юли 2009 г.
В петък Веса си заминава...А още не сме се наприказвали,още не сме се разтъжили...
Докато посрещаме-изпращаме.Докато се върнат старите спомени и си заминават.
Тя постигна мечтата си,направи избора си и сега съжалява за него.Никога няма да свикне там.Казва,че никой не свиква,само си дава вид,че е свикнал,за да не признае грешката си.Оправданието-заради децата- също не е оправдание.Едва сега разбрала,че децата си имат своя път и ти не можеш да вървиш цял живот след тях.Един ден трябва да ги пуснеш да отлетят.Да разбереш,че не ти си техен приоритет,идват нови приоритети.Направила извода,че всеки е егоист по своему и никой не трябва да се жертва за другия,дори да е най-близкият му,дори да е детето му.Защото по този начин вредиш сам на себе си.
Сигурно е права...
Докато посрещаме-изпращаме.Докато се върнат старите спомени и си заминават.
Тя постигна мечтата си,направи избора си и сега съжалява за него.Никога няма да свикне там.Казва,че никой не свиква,само си дава вид,че е свикнал,за да не признае грешката си.Оправданието-заради децата- също не е оправдание.Едва сега разбрала,че децата си имат своя път и ти не можеш да вървиш цял живот след тях.Един ден трябва да ги пуснеш да отлетят.Да разбереш,че не ти си техен приоритет,идват нови приоритети.Направила извода,че всеки е егоист по своему и никой не трябва да се жертва за другия,дори да е най-близкият му,дори да е детето му.Защото по този начин вредиш сам на себе си.
Сигурно е права...
понеделник, 20 юли 2009 г.
четвъртък, 16 юли 2009 г.
сряда, 10 юни 2009 г.
вторник, 24 март 2009 г.
събота, 20 декември 2008 г.
Игнажден
По това,кой гост пръв ще влезе вкъщи, се познава каква ще бъде новата година.Ако е с добър късмет-годината ще бъде добра,ако е с лош-лоша.
Рано сутринта,връщайки се от бар,влязоха децата.
Какъв по-добър късмет от това!
Очакват се следващите гости...
Рано сутринта,връщайки се от бар,влязоха децата.
Какъв по-добър късмет от това!
Очакват се следващите гости...
петък, 28 ноември 2008 г.
Посредствеността
Скоро Лидия попита в сайта си трябва ли да се толерира посредствеността.Аз като учител си казах,че не е лошо понякога,в името на детето,на неговото бъдещо развитие,да му се даде шанс.Ако трябва може да си затвориш очите пред някои недостатъци с надеждата,че у всекиго е заложено зрънце,което може да покълне.При децата често го правим.Не пишем 2,а 3 за да не убием желанието му за работа,а да го стимулираме.
След вчерашната интрига,в която ме вкараха имам точен отговор.
Никога не трябва да се толерира посредствеността.Трябва да се смачква,унищожава при първите и проявления.В противен случай тя избуява и става страшно.
Посредствения почва да си мисли,че е непрегрешим,почва да се мисли за велик.А от това никой няма нужда.
След вчерашната интрига,в която ме вкараха имам точен отговор.
Никога не трябва да се толерира посредствеността.Трябва да се смачква,унищожава при първите и проявления.В противен случай тя избуява и става страшно.
Посредствения почва да си мисли,че е непрегрешим,почва да се мисли за велик.А от това никой няма нужда.
неделя, 9 ноември 2008 г.
Неделно
Мрачна,тъпа неделя.Даже Лена не се върна.Няма с кого да се скараш дори.
След дежурното готвене и пране-скука.
Обхващат ме мрачни мисли.Сещам се за минали неща,за нещата които можеха,а не се състояха.За близките,които се превърнаха в случайни познати,като ония,на които кимаш на улицата от учтивост,на които говориш от куртоазия.
Ако това ме очаква в бъдеще-една безкрайна самота,сигурно ще полудея.Ако се обръщам назад,към спомените,сигурно остарявам.
А чувствата понякога са пагубни.Как да се освободя от тях?
След дежурното готвене и пране-скука.
Обхващат ме мрачни мисли.Сещам се за минали неща,за нещата които можеха,а не се състояха.За близките,които се превърнаха в случайни познати,като ония,на които кимаш на улицата от учтивост,на които говориш от куртоазия.
Ако това ме очаква в бъдеще-една безкрайна самота,сигурно ще полудея.Ако се обръщам назад,към спомените,сигурно остарявам.
А чувствата понякога са пагубни.Как да се освободя от тях?
вторник, 4 ноември 2008 г.
Самотникът в политиката
В едно свое интервю точно преди 8 години Доган казва”Костов е трагичен герой.Той ще види колко ще му бъде тежко,когато вместо благодарност,ще получи упреци,а може би и санкции, и то от най-близките си хора и от собствените си избиратели.Това е съдбата на самотника в политиката”.
Да ли не е пророкувал собствената си съдба?
На въпроса на Валерия Велева:”Какво бихте направили вие като лидер,ако всеки ден в печата има публикации,свързани със съмнения за корупция на ваши членове на централното ръководство?” Ахмед Доган отговаря:”Бих направил кюртаж.Без притеснения.Аз обаче съм чист”.”А ако не сте чист?”-пита тя.”Отивам си заедно с тях”-е отговорът.
След последвали изказвания за обръчи от фирми,след преяждането с власт,след ударите от най-близките,как ли ще действа лидерът?
Поживем-увидим!
Да ли не е пророкувал собствената си съдба?
На въпроса на Валерия Велева:”Какво бихте направили вие като лидер,ако всеки ден в печата има публикации,свързани със съмнения за корупция на ваши членове на централното ръководство?” Ахмед Доган отговаря:”Бих направил кюртаж.Без притеснения.Аз обаче съм чист”.”А ако не сте чист?”-пита тя.”Отивам си заедно с тях”-е отговорът.
След последвали изказвания за обръчи от фирми,след преяждането с власт,след ударите от най-близките,как ли ще действа лидерът?
Поживем-увидим!
понеделник, 27 октомври 2008 г.
прочетено във вестник
Бивш мултимилионер се завърна за кратко в Германия като отшелник, който събира средства за несретници. През 1995 г. Херман Рикер е собственик на три фабрики в Азия, за него работят 1000 души. Годишният оборот не пада под $ 300 млн. Богаташът има скъпи къщи и мезонети в Германия, Хонконг и Сингапур, с яхтата си обикаля елитни курорти. Вози се на луксозни автомобили, любим му е “Ягуар”. Точно с него катастрофира тежко преди 13 г. От автомобила остава само купчина ламарини, но Рикер се отървава само с драскотина. Тогава се затваря у дома си три дни. След дълго размишление решава да стане будист отшелник. Подарява цялото си имане на работниците си. За себе си запазва единствено очилата с марка “Картие”, които носи и до днес. Близки и познати го смятат за луд. Рикер се заселва на самотен остров в Северен Тайланд. Там отнася само килимче за молитви, кибрит, метална купичка и фенерче. Вече е отшелникът просяк Офазо. След 3 г. монашеското братство в Тайланд го издига до проповедник и Офазо става майстор Хан Шан. Като такъв сега той обикаля Германия, за да търси съмишленици. Убеден е, че щастието е преходно и не може да разбере защо хората ламтят за имане, което не могат да отнесат в отвъдното. Смята, че всички беди на човечеството идват от стремежа към богатство, власт и влияние. Веруюто му е, че човек не бива да иска, а да се лишава. Отхвърли ли тегобата на ламтежа си, той става свободен. Монахът е убеден, че човек трябва да изостря съзнанието си и да вижда нещата такива, каквито са. Той трябва да се освободи от чувствата си, които са преходни и често пагубни.
сряда, 15 октомври 2008 г.
Вера
Вера се пенсионира.Закриха и училището и тя се възползва от възможността да излезе в пенсия по-рано.
Винаги ме е учудвала...
Родена в центъра на Стара Загора.Единствено дете в семейството.Като студентка в София се залюбила със съпруга си.Завършила физика,а той-ветеринарна медицина.Заради него напуснала града под липите и дошла в това затънтено село,дето гърми,но не вали.
От години мечтае да дойде в града,в апартамента си.Но сега тук живеят синът и снахата.
Вера вече има две внучета.Чака трето...
Кое е учудващото?Винаги когато говори с мъжа си по телефона,лицето и се озарява със светлина.Тя засиява!По усмивката и разбирам с кого говори.
Чудя се,дали след толкова години още го обича?Дали това е любов?
А може би наистина съществува оная,истинската,която на 100 години идвала по веднъж.
Аз я видях,че е дошла.При Вера...
Винаги ме е учудвала...
Родена в центъра на Стара Загора.Единствено дете в семейството.Като студентка в София се залюбила със съпруга си.Завършила физика,а той-ветеринарна медицина.Заради него напуснала града под липите и дошла в това затънтено село,дето гърми,но не вали.
От години мечтае да дойде в града,в апартамента си.Но сега тук живеят синът и снахата.
Вера вече има две внучета.Чака трето...
Кое е учудващото?Винаги когато говори с мъжа си по телефона,лицето и се озарява със светлина.Тя засиява!По усмивката и разбирам с кого говори.
Чудя се,дали след толкова години още го обича?Дали това е любов?
А може би наистина съществува оная,истинската,която на 100 години идвала по веднъж.
Аз я видях,че е дошла.При Вера...
събота, 13 септември 2008 г.
15-и
Наближава 15 септември.
За празника се сетиха и кметът и другите първенци.Даже пратиха поздравителни адреси.А от БСП-и на електронната поща.
Вчера дойде при мене непозната жена.Каза,че носи дрешки,които вече са малки на децата и иска да ги раздадем на бедни деца.Свали от микробуса си кашони и чували за един магазин"Втора употреба".Много от дрехите бяха още с етикетите.Имам деца,които наистина ще се зарадват на тях.
Жената дори не си каза името.Не поиска нищо в замяна...
Мисля си-благотворителността е истинска,когато е анонимна.Когато не чакаш Коледа или друг празник,а я носиш в себе си постоянно.Носиш мисълта,че можеш с нещо да помогнеш на този,който има нужда.
Другото е показност и демагогия.
За празника се сетиха и кметът и другите първенци.Даже пратиха поздравителни адреси.А от БСП-и на електронната поща.
Вчера дойде при мене непозната жена.Каза,че носи дрешки,които вече са малки на децата и иска да ги раздадем на бедни деца.Свали от микробуса си кашони и чували за един магазин"Втора употреба".Много от дрехите бяха още с етикетите.Имам деца,които наистина ще се зарадват на тях.
Жената дори не си каза името.Не поиска нищо в замяна...
Мисля си-благотворителността е истинска,когато е анонимна.Когато не чакаш Коледа или друг празник,а я носиш в себе си постоянно.Носиш мисълта,че можеш с нещо да помогнеш на този,който има нужда.
Другото е показност и демагогия.
За щастието
Обикновено от кабинета на гинеколога излизат жени.Вчера видях оттам да излизат мъж и бременна жена,хванати за ръце.Изглеждаха щастливи в очакването на детето си.
Не знам защо се сетих за това.
Попитали генерал дьо Гол дали е щастлив,а той отвърнал:"Вие за идиот ли ме смятате"
Не знам защо се сетих за това.
Попитали генерал дьо Гол дали е щастлив,а той отвърнал:"Вие за идиот ли ме смятате"
вторник, 2 септември 2008 г.
понеделник, 18 август 2008 г.
Жега
Когато под 40 градусовите горещини мозъкът ми се разтапя като запалена свещ по Богородица,когато се чудя къде да се скрия от жегите,не искам да мисля за нищо.
Не искам да мисля,че съвсем скоро ще ми се наложи мноооооооооого да мисля и премислям,
Не искам да мисля,че съвсем скоро ще ми се наложи мноооооооооого да мисля и премислям,
четвъртък, 24 юли 2008 г.
Раздвоение
Отивам на село,за да отдъхна от градската скука.Да копая в градината и на полето до преумора.Да усетя истинска жажда-вкуса на водата,истински глад-вкуса на храната.Да се зарадвам,че нещото, посято от моята ръка, е дало плод.А вечер,когато в града не се диша от жега,да седнем под асмата наметнати.Отивам на село,за да не мисля за нищо.Отивам там,но ми домъчнява...
Домъчнява ми,че не мога да вляза в Скайп и да чуя Пламена.Мъчно ми е,че Лена не е до мене.Домъчнява ми,че не мога сутрин да пия кафе с Олга,а следобед с Валя,да видя Веса и Мила и всичко,с което съм свикнала.
Раздвоена съм.Между града и селото,между спокойствието и напрежението,между себе си и него.Кое да избера?
Домъчнява ми,че не мога да вляза в Скайп и да чуя Пламена.Мъчно ми е,че Лена не е до мене.Домъчнява ми,че не мога сутрин да пия кафе с Олга,а следобед с Валя,да видя Веса и Мила и всичко,с което съм свикнала.
Раздвоена съм.Между града и селото,между спокойствието и напрежението,между себе си и него.Кое да избера?
петък, 6 юни 2008 г.
Колко е хубаво
Колко е хубаво да ходиш хо чужди,далечни места и да се върнеш у дома,където е най-хубаво.А когато се върнеш да те посрещне майка ти.А какво ли е ако майка ти я няма?Кой ще те чака така,както само тя може да те чака?
понеделник, 19 май 2008 г.
Оптимизация
Някои умни глави измислиха нов български език,измислиха думата оптимизация,а след нея добавиха-на училищната мрежа.В превод това означава само едно-закриване на училища.
По време на Възраждането българинът е отделял от залъка си,за да се построят две неща-църква и училище,за да се съхранят духът и умът.Тогава училището не е било част от мрежа,а храм на българщината.Сега държавата дава 250 000 лв. на община,която закрие едно училище,500000-за две училища,т.е. колкото повече училища закриеш,толкова по-богато ще бъдеш възнаграден.Каква висока оценка за училище,по-скоро преоценка!Държавна политика!В държава,на която Европа спира кранчето заради корупция,заради безогледно източване на милиони,не се намират 100000 лв. за издръжка на едно малко училище,не се намират 50000 за ремонт,а се намират 250000 за закриване. Някой ден епохата на Даниел Вълчев може би ще остане в историята като Разграждане.
Вчера гласуваха закриването на две селски училища.В тях местните деца са наистина малко,но има много деца на сезонни работници,идващи от Кърджалийско.След закриването на училищата повечето от тях просто няма да ходят на училище.Остават обречени никога да не стигнат по-далече от тютюневата нива.Нищо,че някои от тях имат потенциал,който могат да развият,че имат някакъв талант.На кого му пука! Просто няма да има нов Доган.А може би той е завършил философия и е това,което е-един от най-кадърните български политици,защото родителите му са завършили Оксфорд,а не са брали тютюн.
Местните,които имат финансова възможност, ще се изселят в града.
А какво ще остане от селото-лунен пейзаж,полуразрушени сгради,които са често срещана гледка в нашия планински район,къщи,които приличат по-скоро на археологически разкопки и само напомнят,че по тези места някога е имало живот и...училище.
Скоро изненадващо разбрах,че от завършващите средно образование няма желаещи да учат педагогически специалности във ВУЗ.Защо ли?
По време на Възраждането българинът е отделял от залъка си,за да се построят две неща-църква и училище,за да се съхранят духът и умът.Тогава училището не е било част от мрежа,а храм на българщината.Сега държавата дава 250 000 лв. на община,която закрие едно училище,500000-за две училища,т.е. колкото повече училища закриеш,толкова по-богато ще бъдеш възнаграден.Каква висока оценка за училище,по-скоро преоценка!Държавна политика!В държава,на която Европа спира кранчето заради корупция,заради безогледно източване на милиони,не се намират 100000 лв. за издръжка на едно малко училище,не се намират 50000 за ремонт,а се намират 250000 за закриване. Някой ден епохата на Даниел Вълчев може би ще остане в историята като Разграждане.
Вчера гласуваха закриването на две селски училища.В тях местните деца са наистина малко,но има много деца на сезонни работници,идващи от Кърджалийско.След закриването на училищата повечето от тях просто няма да ходят на училище.Остават обречени никога да не стигнат по-далече от тютюневата нива.Нищо,че някои от тях имат потенциал,който могат да развият,че имат някакъв талант.На кого му пука! Просто няма да има нов Доган.А може би той е завършил философия и е това,което е-един от най-кадърните български политици,защото родителите му са завършили Оксфорд,а не са брали тютюн.
Местните,които имат финансова възможност, ще се изселят в града.
А какво ще остане от селото-лунен пейзаж,полуразрушени сгради,които са често срещана гледка в нашия планински район,къщи,които приличат по-скоро на археологически разкопки и само напомнят,че по тези места някога е имало живот и...училище.
Скоро изненадващо разбрах,че от завършващите средно образование няма желаещи да учат педагогически специалности във ВУЗ.Защо ли?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
