Валич

Защо си спомних за него?

Беше в детството ми,в младостта...С него бяхме съученици от 1 до 11 клас.Най-красивото момче в класа.Рус и синеок.С изразителни сини,много сини очи.Като ангел.
Отличник.Приятел с всички.На събиранията-душата на компанията.
Още в отделенията му лепнахме тоя прякор.Гордо пред всички заявяваше,че ще се ожени за Валя,защото баща и работи в Съветския съюз.Така го кръстихме-Валич.
Беше луда глава,авантюра...Риташе топка с момчетата,ходеше за риба,сваляше момичетата.При него всичко беше на шега,никога не се вземаше насериозно.Когато не го пуснат през вратата,влизаше през прозореца.Буквално.
След училище записа ядрена физика.Завърши.Спаси се от задължителното разпределение в АЕЦ-Козлодуй.Остана във Варна.
Валя се омъжи.На него му остана прякорът и детската мечта за Валя.
После чухме,че е свързан с трибуквена групировка.Връщайки се в родния град фучеше с лъскави лимузини.Спортуваше кик-бокс.Печелеше медали и слава.Около него имаше много жени.
Завърна се в града си.Стана шеф на една от граничните служби.
За нас си остана нашият Валич.
Навърши 33 години-христовата възраст.
Една дъждовна сутрин дойде страшната вест-във Варна,на излизане от тенис -корта ,застреляли Валич като куче.
Много се питахме защо него,кому попречи,той никога не би убил човек.
Коментираше се,че е навлязъл в голямата игра,искал е бързо да направи пари и да излезе,но от там излизане няма.
Малко след това убиха и Луканов.Странна асоциация....Не познавах Луканов.
Но познавах Валич.Нашият Валич!
Той остана завинаги на 33.