Празникът

Празникът отмина.Коментарите-хвалебствени.Заслужена награда за положения труд.Постарахме се.Направихме го.Но какво остава след него?
Ще забравим нервите до скъсване,пренапрежението,това,че ако не беше филмът за него нямаше и да го видим,защото всички бяхме в безтегловност,в неописуемо състояние на стрес да не нарушим сценария,да не разочароваме гостите.
Всъщност празникът беше едно изпитание,тест за издръжливост.
Издържахме,докато не дойде финалът.Той вече ни довърши.
Оказа се,че някой пак не е чул това,което иска да чуе,пак е бил недооценен,неразбран,отритнат.Била му е отредена второстепенна роля в спектакъла,а той се е надявал на главна.
От празника остана горчилката.Ще я преглътнем и нея.
Защо са празниците?Разбрах.За да докажат,че за човешката простотия няма делник,няма празник.Тя е перманентна.
Не искам повече празници!