Вчера чух най-голямата глупост,която бях чувала.За това дали си щастлив или нещастен бил виновен хипоталамусът-част от главния мозък.От протичането на биохимични процеси зависело какво ще е настроението ти.Тия процеси можели да се управляват,т.е. да тренираш да управляваш чувствата си,сам да определяш дали да си щастлив или не.
Днес вали и ми е тъпо.Как да накарам хипоталамусът ми да проработи и да вярвам,че съм щастлива.
Щастието затова е щастие ,защото те връхлита неочаквано.За него не се подготвяш,не го мислиш,не тренираш.
Скоро стар,много стар познат,с когото бях истински щастлива, ме попита сега щастлива ли съм.Отговорих,че не съм нещастна.Не го излъгах.Така е.Но не казах и истината-не съм щастлива.Не знам къде ми се губи свързващата нишка между"щастлива съм" и "не съм нещастна".
Явно хипоталамусът ми е повреден.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Тука вече може да поспорим май...
Хипоталамусът е една от най-малките структури в мозъка, и все пак той играе една от най-важните роли в него. Всички процеси, които са свързани с ежедневието ни до известна степен зависят от хипоталамусът - ядене (стимулиране на организма да намери храна и да яде), пиене, регулация на телесната температура (когато телесната ни температура спадне, хипоталамусът изпраща сигнали на кръвоносните ни съдове да се стеснят), възбуда т.н. абе изобщо хипоталамусът е много важен за хомеостазата на тялото ни, а нормалното функциониране на хипоталамусът до известна степен определя това, колко щастливи се чувстваме.
Има и нещо друго...
Вече е доказано, че генетичния фактор до голяма степен определя това колко щастливи са хората. Количеството щастие, изпитваме през живота си до много голяма степен зависи и от генетичния ни материал.
Например, някои от нас са родени с по-щастлив темперамент отколкото други. Вярно е, че средата ни също допринася за това колко сме щастливи, но генетичните ни заложби и доброто функциониране на хипоталамуса не трябва да се подценяват.
Даже и да звучи крайно детерминистично, това са доказани факти...
А и м/у другото - доказано е също, че когато човек помогне на друг, това е момента, в който той изпитва най-голямо щастие...другите неща, които правят човек щастлив всъщност допринасят доста по малко (поне проучванията, които съм чела стигат до такива заключения)...
П.С. Знаеш ли какво още се сетих - някъде бях чела, че някои хора са също генетично предразположени към това да пушат...главно тези, които са търсачи на силни усещания :) :) :)
Публикуване на коментар