В ония луди-млади години гледахме много филми,четяхме книги,правехме опити да пишем стихове.Моя приятелка беше написала нещо,което помня и до днес.
Когато нещо мине бързо,
а си го чакал дълги дни.
Когато болката не преболява,
а искаш тя да преболи.
Когато птиците наесен
отлитат с пляскащи крила.
Когато дъжд заплиска
в мъгливите стъкла.
Тогава много ми се иска
сама да стана капка дъжд.
И със дъжда,и със сълзите
на някое момиче
аз тихо,кротко и незабелязано
във тоя свят голям
да се стопя.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар