Страхът

Страхът и предразсъдъците не са начин за справянето с проблемите на маргинализираните групи.
Всяка една европейска държава от Финландия до Гърция среща проблеми с интеграцията на своите малцинствени групи .За България това са ромите. Разликата обаче, която е повече от важна в този случай е, че въпреки, че ромите са граждани на Европа от повече от 500 години и вече наброяват около 12 милиона, те са до ден днешен дискриминирани във всяка една част на страната ни.
Проблем с интеграцията на ромите определено има и мълчанието и отричането не са най-добрият подход за решаването му. За този проблем трябва да се говори,да се чуят колкото се може повече мнения и да се вземе най-правилното решение. Образованието на нашите деца е първата, и най-важна стъпка за пълноценното им интегриране в нашето общество. Не става въпрос само за деца от малцинствата, а за всички български деца.
Множество проекти за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства се разработват в момента. Повечето от тези проекти са примерни и търпят промяна в зависимост от ситуацията на място.
Основните цели са гарантиране на равен достъп до качествено образование за всички, интегриране и адаптиране на децата от ромски произход в етнически смесени учебни заведения, създаване на подкрепяща и привлекателна среда, превръщане на културното многообразие в източник и фактор на взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите и създаване на атмосфера на взаимоуважение,толерантност и разбирателство.
За постигане на целите е необходимо осигуряване на безплатни учебници и помагала,разкриване на полуинтернатни групи,за компенсиране на образователните пропуски,подпомагане на учениците от социално слаби семейства,задържане в училище на учениците,застрашени от отпадане,подобряване на материално-техническата база в интегриращите училища,обогатяване на компютърните кабинети,изграждане на привлекателен училищен двор.
В моето училище години наред учениците-роми и българските им връстници учеха заедно. Личното ми мнение е, че от училище с деца от смесени етнически групи няма загубили или ощетени. Ромските деца тогава имаха повече стимул и примери да учат и да имат високи учебни постижения.Българските им връстници ги приемаха като равнопоставени.
През последните години в резултат на демографския срив,отпадане на районирането,недостатъчните бюджетни средства/бюджетът на училището се определя от броя на учениците в него/, много родители започнаха да се страхуват/напълно необосновано/ и сами се отдръпнаха,предпочетоха другите две големи училища в града и нашето училище се обособи като ромско.
На всички е ясно, че чрез разделяне не може да се интегрира и че ромите трябва да посещават смесени училища, за да започне процеса на интеграция. Разделен означава неравноправен и дискриминиран.
Интеграцията е необходим процес,но той няма да стане с магическа пръчица.Ще отнеме време и средства.
Повече от 70% от ромите, които ходят на училище, посещават така наречените „ромски” училища. Всички тези статистики за моментното развитие и интеграция на тази група показват един провал, който дълго беше пренебрегван и оставян на произвола на съдбата.
Затова днес се говори за десетилетие на ромското включване.
Но под „включване” не бива да се разбира асимилация на малцинствените групи чрез включването им в смесени училища и едва ли не заличаването на културата и идентичността им за сметка на присвояването на културата на мнозинството. Тези методи бяха присъщи за времето на комунизма (насилствено сменяне на имена, отричане на ромската култура и т.н.) и все още са срамно минало в образователната ни система пред Европа и пред самите нас – участниците в образователния процес.
Под „включване” не бива да се подразбира също закриването на всички „ромски училища” и препращането на децата от училище в училище, след което те сами се отказват да следват каквото и да било образование и в крайна сметка здрави деца биват препращани в специализирани училища за деца с умствени недостатъци, поради простата причина, че никъде никой не им обръща необходимото внимание. В момента, по данни на Националния статистически институт в България, повече от половината деца, учещи в помощни училища, са от ромски произход. Не е възможно, ромите, които представляват 8% от населението на страната ни да допринасят с повече от 50% ромски деца, учещи в специализирани заведения,практически не е възможно да има толкова много ромски деца с увреждания.
Под „включване” не бива също да се разбира, включването на ромски деца ,недостатъчно владеещи говорим български език,да учат заедно с деца, чийто майчин език е български, и които не срещат подобен проблем. Това само допълнително допринася за неуспеха на ромските деца в образователната ни система.
Затова са необходими подготвителните групи за деца,невладеещи български език, и те трябва да се запазят.
Закриването на училището и прехвърлянето на учениците в големите училища може да доведе до негативни последици,до увеличаване броя на отпадналите ученици,на неграмотните и невежите,на скитащите и просещи деца,до негативно отношение у тях към училището изобщо.
Защото всички знаем, че ако в момента множество от ромските деца в България завършват образованието си в”ромски училища”, то в големите,интегрирани училища завършващите са единици.
За да работиш с ромите трябва да познаваш тяхната психика,култура,самобитност,чувствителност.
Определено трябват много внимателен подход и упоритост,търпение и постоянство.
Известно е,че образованието не е сред приоритетите на ромската общност.
Но пък какво сме направили и ние, за да покажем на ромските деца, че ако се образоват могат да постигнат повече от това да работят по пазари и строежи?
Трудно е да обясниш на тези деца, чийто родители също не са образовани , че трябва да се учи и че ако имаш необходимото образование, поне имаш възможността да се занимаваш с хиляди други неща в бъдеще.
Как може да се обясни на децата ,че въпреки трудностите, те могат да постигнат повече от родителите си ,но им е необходимо образование.
Как да се осъществи процесът на интеграция?
Вариант 1
Ромското училище да стане интегриращо училище,в което българи и роми учат заедно.
Вратите на училището са отворени за всички. И тук е обзаведен компютърен кабинет,изучават се чужди езици,осигуряват се безплатни учебници и помагала,закуски,сформирани са полуинтернатни групи.Тук работят квалифицирани преподаватели-с висше образование и ІІ квалификационна степен,с опит в работата с деца-билингви.Необходимо е само подобряване на материалната база.Необходимо е и осъзнаване от страна на родителите,че ако от ранна възраст подготвим децата си да приемат различните/по цвят на кожата,по етност,по култура/,да бъдат толерантни,ние ще ги подготвим да живеят като европейци.Необходимо е убеждението,че самостоятелното начално училище е най-доброто място за малките ученици.
Вариант 2
Общината регламентира броя на паралелките във всяко училище,което финансира.
Броят на бъдещите първокласници е известен,броят на паралелките също.
Общината може да определи къде колко ученици да учат.
Кметът е този,който полага подписа си върху най-важния финансов документ на всяко училище-Списък-Образец 1.
Вариант 3
Ромското училище се слива с едно от големите училища в града. Сформират се смесени паралелки,полуинтернатни групи.Осигурява се транспорт за учениците от ромската махала.